ПРИЗИВ

В Европейската година на равните възможности за всички и по повод 60-годишнината на конституционното гарантиране на пълни и равни избирателни права на жените в България:

       

        Като приветстваме пълноправното членство на Република България в Европейската общност;

 

Като отчитаме приоритетите на Европейската пътна карта и Европейския пакт за равнопоставеност на жените и мъжете и призива на Европейската комисия към Европейския съвет да подтикне страните членки спешно да предприемат действия по:

• вземане на мерки за преодоляване на разликите в заплащането на жените и мъжете;
• укрепване на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете в политиките по заетостта;
• продължаване на усилията за съвместяване на семейния и професионалния живот и подкрепа на социалните партньори в прилагането на мерки в тази област;
• възприемане на подходи за демографска промяна, които се основават на равнопоставеността на половете;
• използване на целия потенциал, предоставен от кохезионната политика и политиката за развитие на селските региони за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете от тези райони, чрез фондовете за финансирането им;
• транспониране на Директива 2006/54/EО (преработена) за равното третиране на жените и мъжете и 2004/113/EО за равното третиране на жените и мъжете по отношение на достъпа до стоки и услуги;

 Като отчитаме приемането на новите регламенти за Структурните фондове на ЕС – Регламент на ЕО № 1081/2006 на Европейския парламент и Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд и Регламент на ЕО № 1083/2006 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и стратегическите рамки на политиката на общността на сближаване за периода 2007-2013, които предвиждат едновременното прилагане на насърчителни мерки и на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете във всички политики;

 

Като отчитаме приемането от страна на Европейската комисията през август 2006 г. на Стратегия за наблюдение на престъпността (включително трафика на хора, насилието над жени и домашното насилие) и оценка на наказателното правосъдие;

 

Като приветстваме Декларацията на Народното събрание от 8 март 2007 г. във връзка с отбелязването на Международния ден на жената като свидетелство за по-голямото внимание и ангажираност на законодателната власт към правата на жените и равнопоставеността на половете;

 

Ние, представителите на неправителствени организации, в резултат на проведените обсъждания и взетите решения на Деветата годишна национална среща на неправителствените организации, ангажирани с проблемите на жените и равнопоставеността на половете, организирана от Фондация „Център за изследвания и политики за жените” на 9 март 2006 г., призоваваме 40-то Народно събрание и правителството на Република България да предприемат следното:

 

І. По отношение на промени в законодателството:

 

1. Да бъде изготвен и приет от 40-то Народно събрание в най-скоро време като самостоятелен нормативен акт Закон за равнопоставеността на половете в Република България с предвиден отделен орган и национален институционален механизъм на ниво централна и местна изпълнителна власт за провеждане на политика в тази област. В дейността при изготвянето на законопроекта да бъдат включени представители на НПО, ангажирани с проблемите на жените и равнопоставеността на половете, и/ или да бъдат взети предвид техните становища и предложения (Приложение № 1), като при всички случаи те бъдат информирани за процеса на изготвянето на законопроекта.

 

2. Да бъдат обнародвани в най-кратък срок международните актове, към които Р България се е присъединила и които имат отношение към проблемите на правата на жените и равните възможности (Приложение № 2).

 

3. Да бъде обсъден  с представители на НПО изготвеният проект на Семеен кодекс, който да бъде приет от 40-то Народно събрание в най-скоро време; както и да се направи промяна на определени текстове от Наказателния кодекс, Закона за защита от дискриминация и Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (Приложение № 3).

 

4. Във връзка с подготовката на проект за Закон за проституцията в България:

• да бъде проведено задълбочено предварително изследване, финансирано от бюджета, което да анализира разпространението на явлението и което да помогне за идентифицирането на броя и демографските и социални характеристики на проституиращите лица и на техните клиенти, както и връзката на явлението с домашното насилие и трафика на хора;
• да се предприеме задълбочен преглед както на националното и международното право с отношение към темата, така и на практики и оценки за прилагането на съществуващи закони в страни членки на ЕС и трети страни;
• да се предприеме анализ и оценка на прилагането на сега съществуващото законодателство, като се прецени доколко промяната му би могла да допринесе за превенцията, ограничаването на явлението и негативните обществени последици от него и дали тя не би довела до нарушаване на основните права на човека;
• в работната група да бъдат включени експерти от НПО и академичните среди с експертиза по темата.

ІІ. По отношение на изработване на държавна политика по равнопоставеността на половете:

 

1. Да се разработи Национална стратегия по равнопоставеност на половете, която да се приеме от Министерския съвет до края на 2007 г. Разработеният стратегически документ да бъде политическата рамка за изпълнение на конкретни национални цели, мерки и показатели за постигането им с оглед изпълнението на целите на Лисабонската стратегия, Европейската пътна карта и Европейския пакт за равнопоставеност на жените и мъжете;

 

2. Изготвянето на Национална стратегия по равнопоставеността на половете да бъде съпроводено от изготвянето и на съответна бюджетна прогноза (предварителна оценка на предвижданите параметри за следващите три години), която да залегне в Закона за държавния бюджет за 2009 г.

 

 

 

ІІІ. По отношение на държавния бюджет:

 

1. Да бъдат разработени механизми за ефективно прилагане и контрол на изпълнението на годишните Национални програми за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите и на Програмите за превенция и защита от домашно насилие и тяхното ежегодно целево бюджетно осигуряване, както и изграждане и бюджетно осигуряване на предвидените от законите срещу насилието регионални и местни структури.

 

2. Да се осигури целево финансиране от държавния бюджет за 2007 г. за разработването на Национална стратегия по равнопоставеността на половете.

 

3. В бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2008 г. (до приемането на Закон за равнопоставеността на половете) да залегнат специални целеви средства за изпълнение на Националния план по равнопоставеността на половете за 2008 г., който да включва и държавни финансови средства за дейности на НПО, работещи за равнопоставеност на половете, и особено за тези, работещи с уязвими социални групи, в областта на домашното насилие и трафика на жени, на защитата на жени от множествена дискриминация и др.

 

4. Да бъде създаден (в рамките на бюджетните средства на Министерството на труда и социалната политика, съответно на органа, отговорен за провеждане на държавната политика за равнопоставеност на половете след приемането на Закон за равнопоставеността на половете) Гаранционен фонд за съфинансиране на НПО. Фондът да предоставя държавно съфинансиране на онези организации, които са получили средства по програми (Програма Прогрес и др.) директно от ЕК за дейности, осъществявани на територията на страната.

 

По решение на участниците в ІХ Национална годишна среща на НПО, ангажирани с проблемите на жените и равнопоставеността на половете, настоящият призив да бъде връчен на председателя на 40-то Народно събрание; председателя на постоянната Комисия по правата на човека и вероизповеданията на НС; председателя на Министерския съвет; министъра на труда и социалната политика; министъра на правосъдието; министъра на външните работи; министъра на вътрешните работи; министъра на финансите; министъра на здравеопазването; председателя на Икономическия и социален съвет; председателя на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет; председателя на Националния осигурителен институт.

 

Участници в Деветата годишна национална среща на неправителствените организации, ангажирани с проблемите на жените и равнопоставеността на половете.

 

СТАНОВИЩЕ

относно проект на Закон за равнопоставеността на половете

 

І. Неправителственият сектор активно е участвал в разработването и лобирането за приемане на Закон за равнопоставеността на половете от 2000 г. досега. Основанията за приемането му са следните:

 

1. Отношенията на равенство равните права на жените и мъжете в България са уредени в чл. 6 на Конституцията на Република България. Равнопоставеността на половете е ценност, която е утвърдена в българското общество. Основният закон на страната във всичките му редакции от 1947 г. насам закрепва този принцип.

 

2. Законодателството, прието, допълнено или изменено след 2000 г. във връзка с европейската интеграция на страната, е хармонизирано с основните директиви на Европейския съюз (ЕС) по отношение на правата на жените на пазара на труда и в подробности регламентира третирането на жените и мъжете на пазара на труда, забраната за дискриминация на основата на пола, урежда детайлно конституционно закрепената подкрепа на майчинството и др.

 

3. Съгласно приетата от Европейската комисия (ЕК) през март 2006 г. Пътната карта за равенство на жените и мъжете 2006 – 2010 г. страните, които се присъединяват към ЕС трябва напълно да приложат интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете (gender mainstreaming), като прилагат стриктно приетото законодателство и предприемат мерки за укрепване на  административната и съдебната система. Мониторингът на хармонизирането, приемането и прилагането на европейското законодателство по равнопоставеност на половете ще бъде приоритет в процеса на бъдещото разширяване.

 

4. У нас обаче не съществува рамков закон, който правно да регламентира провеждането на държавната политика в тази област, както и механизмите за нейното прилагане и развитие. Очакванията, че Законът за защита от дискриминация ще уреди и този въпрос, са неоснователни, тъй като той дефинира единствено какво е дискриминация на основата на пола и предвижда мерки и санкции в случаи на дискриминация, както и механизми за предотвратяването й.

 

5. При изработването и приемането на Закон за равнопоставеността на половете е необходимо ясното разграничаване на понятията и проявленията на дискриминация на основата на пола (нарушения, ясно формулирани в съответния закон), неравнопоставеност по пол (според качествени показатели) или небалансираното представителство по пол (според количествени показатели). Последните две проявления биха могли да произтичат от утвърдени традиционни стереотипни представи и нагласи за ролите на половете, които биха могли да представляват пречки за пълноценното участие на личността в обществения, политическия и икономическия живот. Т.е. обществените отношения, които урежда този закон, не са уредени досега от други нормативни актове.

 

6. Предназначението на Закона за равнопоставеност на половете би била да урежда целите, механизмите и органите за провеждане на държавната политика по равнопоставеността на половете. Равнопоставеност означава качество на живот, балансът означава количествен израз на участието.

 

 

ІІ. Чрез Закона за равнопоставеността на половете ще се въведат напълно нови понятия в българския правен мир, поради което е от изключителна важност те да бъдат изчерпателно и точно определени в съответствие с целта и философията на закона и международните правни норми.

 

Термините: „равнопоставеност на жените и мъжете” „равни възможности”, „равно третиране”, „равностойно представителство” би трябвало да бъдат въведени в глава първа „Общи положения” като се регламентира ясно връзката между тях. В редица предложения на проекти за закон досега тази връзка не е очертана правилно и остава впечатлението, че те имат синонимно значение.

 

Равнопоставеността на жените и мъжете е крайната цел, която следва да се постига при прилагането на закона чрез:

 

1. Създаване на равни възможности за упражняване на равните права на жените и мъжете, гарантирани с международните актове, към които Република България се е присъединила в областта на човешките и гражданските права, и националното законодателство на Република България.

 

2. Осигуряването на равен достъп до обществените ресурси.

 

3. Равно третиране на жените и мъжете, което изключва всякаква пряка и непряка дискриминацията по признака пол.

 

4. Създаване на условия за постигане на съизмерими резултати и за двата пола.

 

5. Постигане на равностойно представителство на жените и мъжете в сферите на обществения живот и в процеса на вземане на решения, което би следвало да се оценява на базата на мониторинг и оценка на качествени и количествени показатели.

 

6. Дали едно представителство е равностойно или не, трябва да се определя на базата на гореспоменатите показатели, като законът би следвало да определя и какво точно е балансираното представителство на жените и мъжете. В тази връзка смятаме, че представителство от минимум 40 процента на единия пол би могло да се определи в закона като балансирано представителство. В този смисъл предлагаме насърчителната мярка от Закона за защита от дискриминация (чл. 39 преди промяната му от 2006 г.) би трябвало да се включи в този закон.

 

Липсата на който е да било от гореизброените елементи, означава наличие на неравнопоставеност на основата на пола. Целта на закона би била гарантиране на равнопоставеността на половете.

 

 

ІІІ. Законът би трябвало да регламентира и мерките за постигане и гарантиране на равнопоставеността. Такива според нас са:

• определяне на качествени и количествени показатели, които да се наблюдават, контролират и оценяват от определени за целта органи (на изпълнителната власт, Националният статистически институт и др.);
•  определяне възможността и начините на прилагането на насърчителни мерки за постигане на равнопоставеност на половете именно с хипотезите на нарушен баланс. Насърчителните мерки следва да се предприемат във всички сфери;
• извършването на анализ по пол и включване на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете във всички закони, програми и планове, приемани и прилагани от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление и превръщането му в преобладаваща политика (gender mainstreaming). Извършването на оценка на въздействието върху половете не е достатъчно добре регламентирано в националното законодателство, а е приоритет на Европейската пътна карта по равнопоставеност на жените и мъжете, която е стратегически документ, който ще се изпълнява в резултат на сътрудничеството между Комисията и страните членки.

ІV. Друга важно предназначение на закона е изграждане на националния институционален механизъм по равнопоставеност на половете. Той би трябвало да има ясен мандат и добре формулирани функции и отговорности, които биха могли да включват:

 

Мандат:

• специфични политики и дейности, включително провеждането на насърчителни мерки, където е целесъобразно, в критични области за насърчаване на по-слабо представения или неравнопоставения пол и за провеждане на политика на равнопоставеност на половете;
• насърчаване, мониторинг, координация и оценка на процеса на прилагане на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете във всички секторни политики и програми. 

Функции:

• наблюдение и контрол на изпълнението и гарантирате на прилагането на закона, на принципите на равнопоставеността и не-дискриминацията;
• отговорности, свързани с изследването, обучението, инициирането на дейности и проекти, свързани с равнопоставеността на половете;
• изготвяне на решенията на правителството – законопроекти и планове за действие по отношение равнопоставеността на половете;
• координиране на дейността на органите на изпълнителната власт и Министерски съвет;
• функциониране на местно, регионално, национално и международно равнище.

Структура:

• орган в системата на изпълнителната власт на централно ниво за формулиране и контрол на държавната политика в областта на равнопоставеността на половете
• водещо ведомство, отговорно за прилагане и координиране на политиката по равнопоставеност на половете
• мрежа от координатори по равнопоставеността на половете във всички органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, които провеждат на оперативно ниво държавната политика по равнопоставеността и се ръководят методически от отговорния орган. Функциите на координатори би трябвало да включват: а) включване на гледната точка на пола във всички области на компетентност на органа, в който работят, включително оценка на въздействието по пол на законопроектите, стратегиите, програмите и плановете, които се предлагат или приемат от съответния орган; б) изготвяне на планове за действие в съответната област на компетентност на органа с конкретни цели, ресурси, срокове; в) провеждане на наблюдение и контрол на изпълнението на съответните планове за действие; г) насърчаване на равнопоставеността на половете по отношение на личния състав на органа, в който работят;
• система за координация и взаимодействие между съществуващите или бъдещите органи на различните власти, които имат правомощия в областта на равнопоставеността на половете (Подкомисията по правата на жените и равнопоставеността на половете към Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание, Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмана, Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерски съвет, Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерски съвет и др.).
• координация и взаимодействие с неправителствения сектор, ангажиран с проблемите на равнопоставеността. Диалогът с гражданското общество и подкрепата му към тази политика повишава легитимността на националния институционален механизъм, тъй като почива върху споделен обществен интерес.

Министерски съвет следва да формулира държавната политика по равнопоставеност на половете и да приема Национална стратегия по равнопоставеност на половете, както и да контролира изпълнението й. Националната стратегия би следвало да определя, от своя страна, дали и в коя сфера е необходимо да се предприеме прилагането на насърчителни мерки за постигане на равнопоставеност и балансирано представителство на жените и мъжете, т.е. да определя стандартите, които трябва да бъдат постигнати, времето и ресурсите, които са необходими за постигането им.

 

Необходимо е в закона да се предвидят основните задължения на водещото ведомство в рамките на националния институционален механизъм., което да е отговорно за прилагане и координиране на политиката по равнопоставеност.

 

Практиката на редица страни показва, че е по-сполучлив изборът за създаване на отделен орган в рамките на изпълнителната власт на най-високо равнище, който да е отговорен за прилагане и координиране на съответната политика. Основанията за подобен избор са по-голямата отчетност и автономност, която един отделен орган би имал.

 

Пекинската декларация и платформа за действие, приета на Четвъртата световна конференция на ООН за жените (1995 г.), подписана и от правителството на Република България, препоръчва в чл. 201 и 202 националният механизъм за насърчаване на жените да бъде правителствен орган на централно равнище за определяне на политики и координация. Неговата основна задача е подпомагане на правителството за включване на въпросите на равнопоставеността във всички свои политики. Необходимите условия за ефективно функциониране на националния институционален механизъм по равнопоставеността включват:

• разполагането на водещото ведомство на най-високото възможно равнище в правителството;
• изграждането на институционален механизъм или процедури, които подпомагат, където е целесъобразно, децентрализираното планиране на дейностите и ресурсите;
• прилагане на законодателството и наблюдение на прилагането му с оглед включването и на неправителствения сектор, включително и организации на общността на местно равнище;
• осигуряването на достатъчни финансови ресурси и професионален капацитет;
• възможност за влияние върху изработването на всички политики на правителството, така че преди да се вземат решения да е извършен анализ за въздействието им върху жените и мъжете.

Списък на международните актове, които са нератифицирани и/или необнародвани, регламентиращи правото на свобода от дискриминация и правата на жените.

По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно тълкувателно Решение N: 7 от 2 юли 1992 г. на Конституционния съд,  за да станат част от вътрешното право на страната и да се осигури прилагането им при действието на сегашната Конституция, е необходимо международните договори да бъдат:

     а) Ратифицирани по конституционен ред. Според Конституцията ратификацията е акт на законодателния орган и се извършва със закон от Народното събрание;

      б) Обнародвани. Под обнародване на международните договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията се разбира обнародването им в "Държавен вестник";

     в) Влезли в сила за Република България. Моментът на влизането им в сила се определя обикновено в самите международни актове.

При не обнародване или при липса на някое от останалите изисквания те не стават съставна част от вътрешното право и правните субекти не са длъжни да се съобразяват с тях и да ги спазват. Държавата и нейните органи обаче не се освобождават от задължението да направят необходимото за включването на международните договори във вътрешното право и за изпълнение на съдържащите се в тях правни норми.

Приложеният по-долу списък съдържа международните договори, за които едно или няколко от тези условия не са изпълнени, и те не могат да се считат за част от вътрешното право на Република България, още по-малко да имат предимство пред него в случай на противоречие с вътрешното право.

І. Подписани, влезли в сила по процедурата на международните договори и ратифицирани, но не обнародвани в Държавен вестник:

• Конвенция за политическите права на жените, 1952 г. Открита за подписване и ратификация с резолюция 640 (VII) от 20.12.1952 г. на Общото събрание на ООН. В сила по процедурата на Конвенцията от началото на 1955 г. Ратифицирана от България през 1954 година.

Обнародването на конвенцията ще бъде знак за една по-ясна позиция на България по отношение на равенството на жените и мъжете в политическия живот и ще засили базата за  приемането на съответни мерки за повишаване на участието на жените при вземане на решения. 

• Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), 1979 г. Приета и открита за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция 34/180 на ОС на ООН от 18.12.1979 г.Влязла в сила по процедурата на конвенцията и ратифицирана от България през 1982 г. 

Тази конвенция е основополагащ международен  инструмент за премахване на пряката и непряката дискриминация срещу жените във всички основни области на частния и обществения живот. За да стане същинска част от българското вътрешно право, конвенцията следва да бъде и обнародвана в Държавен вестник. 

• Факултативен протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Подписан на  6 юни 2000 г. и ратифициран на 19 юли 2006 г. . Законът за ратифициране на Факултативния протокол е обнародван в ДВ.бр. 62 от 2006 г. Все още не е обнародван текстът на самият Факултативен протокол в Държавен вестник.

• Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, 1960 г. Приета по време на XI-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 14.12.1960 г. Влязла в сила по процедурата на конвенцията и ратифицирана от България с указ № 508 на 17.11.1962 г. 

Обнародването на тази конвенция ще допринесе за укрепване на международната основа за предприемане на мерки за последователна борба с  дискриминацията в тази област. 

• Конвенция на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора № 197. Приета от Съвета на министрите на 3 май 2005 година, открита за подписване и ратификация на 16 май 2005 г., подписана от България на 22.11.2006 г. Ратифицирана на 07.03.2007 г., но все още не е в сила по процедурата на конвенцията – не е достигнат минималният брой ратификации.  

България се е присъединила към основни международни документи за борба с трафика на хора и е въвела гаранции в националното си законодателството. Действията за предотвратяване и борба с трафика на хора ще получат още по-голяма подкрепа с обнародването и на този нов документ, който полага европейски стандарти в тази област.

ІІ. Нератифицирани и необнародвани

• Конвенция за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, 1949 г. Приета на 2.12.1949 г. с резолюция 3176 (IV) на Общото събрание на ООН. В сила по процедурата на конвенцията от 1952 г. България се присъединява без да я подписва на 18 януари 1955 г.  

Макар да не представлява част от по-новите стандарти, конвенцията регламентира основни  принципи, към които България се е присъединила. Препоръчва се ратифицирането и обнародването й в най-кратък срок.  

• Конвенция за съгласието за брак, минимална възраст за встъпване в брак и регистрация на браковете, 1962 г. Открита за подписване и ратификация с резолюция 1763 A (XVII) на Общото събрание от 7.11.1962 г. Влязла в сила по процедурата на конвенцията на 9.12.1964 г. Неподписана от България. 

Ако тази конвенция стане част от вътрешното право, ще се създадат допълнителни гаранции за защита на правата на жените  и за борба  срещу  насилствените и уредени бракове.  

• Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа.  В сила по процедурата на протокола от 1 април 2005 година. През 2005 г. България отказва да се присъедини и да го подпише, поради съображението, че все още няма национално законодателство и изграден механизъм на национално ниво за защита от дискриминацията.  

С приемането и действието на Закона за защита срешу дискриминацията България регламентира механизъм на национално ниво, поради което няма пречка за подписването и ратифицирането и на този документ, който ще позволява търсенето на защита срещу дискриминация пред Европейския съд по правата на човека.

Забележка: Повечето от конвенциите са преведени на български език от експерти от неправителствения сектор и Българската академия на науките. Поради това преводът има неофициален характер и следва да се преразгледа и преработи преди ратифицирането и обнародването им в Държавен вестник.

Законодателство, регламентиращо аспектите на равнопоставеността на половете

Аспектите на равнопоставеността на половете са регламентирани от Конституцията, Кодекса  на труда, Семейния кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Наказателния кодекс и Закона за защита срещу домашното насилие, Закона за борба с трафика на хора, Закона за защита от дискриминацията. Промените в социално-икономическите реалности и процесът на присъединяването на България към Европейския съюз повлияха върху приемане на нови закони и изменения на някои от действащите. Някои от промените утвърдиха успешно принципа на равнопоставеността на половете, докато други закъсняват или са напълно противоположни на този принцип. В настоящото изложение е обърнато внимание на тези промени, които изискват вниманието на държавата и гражданското общество за това доколко са уместни и навременни и какви са последствията от тях върху равнопоставеността на половете.

І. Семейният кодекс урежда взаимоотношенията в семейството, роднинството и осиновяването, настойничеството и попечителството. Семейният кодекс се основава върху принципа на “…равенство между мъжете и жените...” (Член 3).

В последните години семейните отношения претърпяха съществено развитие. Все повече двойки в България живеят на семейни начала без да сключват граждански брак. През 2005 г. 49,9 % от децата са родени във фактическо съжителство. Промяна в семейното право е наложителна най-вече с оглед укрепването на принципа на равенството на половете и равенството в положението на децата, родени в брак, извън брак и на осиновените деца.

В законодателната програма на Министерския съвет за втората половина на 2006 г. бе предвидено внасянето на нов проект на Семеен кодекс. В проекта се предвиждат много нови положения, отнасящи се до регламентацията на всички институти на семейното право. Между тях се открояват две съвършено нови правни уредби – брачният договор и фактическото съпружеско съжителство и свързаните с него бащинство и осиновяване на дете на партньор, с който осиновителят се намира във фактическо съпружеско съжителство.

Уреждането на фактическото съпружеско съжителство означава признаване за първи път от семейното право на правни последици на едно фактическо отношение и легализиране на неформалната семейна общност на мъж и жена, както и определяне на семейно правните му последици.

Проектът разграничава регистрирано и нерегистрирано фактическо съжителство. Тази регистрация не е сключване на брак, но решава проблема с установяването (доказването) на съществуването му, нещо, което има важно значение, защото дава определена яснота относно наличието на съжителството между мъжа и жената и неговата продължителност.

Създадената в това отношение сигурност и яснота, от своя страна, могат да бъдат предпоставка за свързването му с повече и различни правни последици. Самият проект предвижда една такава, с изключително значение за живота на семейството, а именно: действие на презумпцията за бащинство, когато детето се е родило през време на фактическото съпружеско съжителство или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването му. Друга такава последица е издръжката на бивш съпруг, когато той встъпва във фактическо съжителство с друг партньор. Проектът предвижда нова концепция, която поставя на равна основа брака и фактическото съжителство, и определя, че издръжка не се дължи от бивш съпруг, когато другият бивш съпруг е сключил нов брак или е встъпил във фактическо съжителство с нов партньор.

Важен въпрос при уреждането на конкретните последици на фактическото съпружеско съжителство е този за допустимостта на т.нар. договори за партньорство или договори за фактическо съпружеско съжителство. По този въпрос проектът за Семеен кодекс не взема отношение. Би могло да се каже, че щом евентуалните споразумения на партньорите не са брачни договори, а те не са съпрузи, то евентуалните съглашения между тях по съжителството са възможни само като договори между две страни физически лица. Те ще са допустими и ще се уреждат от общите правила на гражданското право и проблемите им не са съотносими към семейното право. Не е взет предвид, обаче характерът на тези отношения, които имат много общо с брачните отношения. В същото време проектът предвижда след прекратяване на фактическото съпружеско съжителство издръжка да се дължи, само ако партньорите имат споразумение за това.

Открит остава засега и въпросът с наследяването между партньори във фактическо съжителство. Може би е необходимо с оглед на регламентирането на фактическото съжителство в Семейния кодекс, да се регламентират и наследствените права на преживелите партньори в него с промени в Закона за наследството.

За съжаление обаче, въпреки, че проектът на Семеен кодекс е изготвен от работната група към Министерство на правосъдието още преди 4-5 месеца, той все още не е внесен в Министерски съвет, поради липса на средства от държавния бюджет за създаване на регистрите, предвидени от него.

ІІ. Кодексът за социално осигуряване въвежда принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването и равнопоставеност на осигурените лица (Член 3, 1 и 3).

През месец август  2006 г. бяха приети промени, съгласно които от 01.01.2007 г. се увеличи срокът за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане от 135 дни на 315 календарни дни. През този период майката има право да получава обезщетение в размер на 90 на сто от полученото среднодневно възнаграждение или от осигурителния си доход. Правото на обезщетение обаче, поради характера на отпуска – „за бременност и раждане”, е само и единствено право на майката (осиновителя/ката), и от него няма как да се ползват бащите на децата. Те могат единствено да ползват обезщетение за отглеждане на дете до 2 г., след изтичане на отпуска за бременност и раждане. Така, макар от една страна тази промяна да допринесе за спокойното отглеждане на децата до деветмесечна възраст от майките им при осигурен доход, близък до този, получаван преди раждането, от друга страна, тя предопределя избора на семейството на родителя, който да поеме тази грижа до девет месечната възраст на детето. По този начин поемането на грижите за децата в тази възраст от бащите им никак не е стимулирано от законодателната промяна.

ІІІ. Наказателният кодекс класифицира като престъпления срещу личността изнасилването, склоняването към проституция и трафика на хора, както и принуждаването към сексуални действия чрез използване на служебната или материална зависимост на лицето.

През октомври 2006 г. чл. 155 от Наказателния кодекс бе променен. Според него склоняването към проституция се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до 3000 лева с изключение на някои случаи, в които наказанието е по-високо, когато при склоняването към проституция са използвани насилствено наркотици. Така на практика за престъпление, извършено повторно или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем, или по отношение на повече от две лица не се предвижда по-високо от обикновеното наказание, освен ако няма принуда към използване на наркотици. Поправката е известна публично като поправката „Ванко1”. След като поправката влиза в сила, Ванко 1 е пуснат от затвора, тъй като след промяната в закона максималната присъда за престъпление по този член, без използване на наркотици, е намалена от 12 на 3 години. На практика се оказва, че Ванко 1 е излежал присъдата си. Заради същата поправка е пуснат и фолк-певецът Кондьо Савов, също осъден за склоняване към проституция. Неговото наказание е намалено от 10 г. затвор и глоба от 100 000 лв. на 3 години затвор и глоба от 8000 лв.

Според законите на България, наказания с до 3 години затвор могат да се заменят с глоби. След като приемането на поправката прераства в скандал след пускането на Ванко 1 от затвора, някои депутати започват работа по нова поправка на закона. Такава все още не е приета. Напредък е постигнат в правната комисия в Народното събрание, която прие обединен вариант за ново изменение на чл. 155 през март тази година, с който се предвижда завишаване на наказанията за склоняване към проституция. Евентуалната нова поправка, обаче, няма да върне пуснатите от затвора Ванко 1 и Кондьо, няма да засяга и други сводници с висящи дела, както и хора които извършат това престъпление до приемането на новата поправка. Това е така, тъй като при промяна в законите се прилага най-благоприятният за престъпника до влизане в сила на окончателна присъда.

В Наказателния кодекс все още съществува и чл. 158, който постановява, че деецът, извършил престъпления по чл. 149-151 и чл. 153  не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената. Става въпрос за престъпления, свързани с блудство с непълнолетни и блудство с пълнолетни чрез принуда и принудително съвкупяване с друго лице, чрез използване на служебната му или материална му зависимост от дееца.

Разпоредбата е морално остаряла и по наше мнение създава основание за подтикване на жертвата към насилствен брак. Няма логични правни основания за запазване на тази разпоредба при промяна на Наказателния кодекс, свързана с увеличаване на санкциите за сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни с оглед предотвратяване на сексуалната експлоатация на деца. Освен това, тя  противоречи на принципа на чл. 16 от Всеобщата декларация за правата на човека, че: "Брак може да бъде сключен само при свободно и пълно съгласие на бъдещите съпрузи."

ІV. През август 2006 г. бе променен чл. 39 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗоД), който предвиждаше, че ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията са равностойни по отношение на изискванията за заеманата длъжност, държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление назначават кандидат от по-слабо представения пол до постигане на най-малко 40% представителство на по-слабо представения пол в държавната администрация. Мотивите към закона определиха това изискване за 40% представителство като позитивна дискриминация и това бе основанието за промяната на чл. 39.

40% представителство на по-слабо представения пол в този случай обаче не може да се тълкува като позитивна дискриминация или като преференция, тъй като не е ориентирано нито към жените, нито към мъжете конкретно, а към по-слабо представения пол. Нито в сега действащия ЗЗоД, нито в друг национален закон е въведено определение за позитивна дискриминация. Това изглежда дава свобода за произволно тълкуване на термина и използването му вместо позитивна/насърчителна мярка.

Гореспоменатото процентно представителство беше въведено в тогава действащия закон с оглед поддържане на баланс на половете в държавната администрация и представлява насърчителна/позитивна мярка, каквато може и следва да се предприема, когато балансът на половете е нарушен. С други думи, насърчителните мерки с цел постигане на равнопоставеността на половете не би следвало във всеки един случай да бъдат считани за дискриминиращи, какъвто е изводът в мотивите към проекта на ЗИД на ЗЗоД. Още повече, че самият ЗЗоД в сегашният си чл. 7, ал. 1, т. 13 определя, че не представляват дискриминация специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. По-нататък чл. 24, ал. 1 от закона допълва, че „Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност”, като чл. 28 определя, че разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните правоотношения. Въпреки всичко това, поправката бе приета и с нея бяха въведени напълно субективни и дори дискриминационни критерии за избор на кандидат за длъжност в администрацията. Този механизъм се прилага и при определяне на участниците и членовете в съвети, експертни и работни групи, управителни и съвещателни органи, което на практика означава в органите, вземащи решения. Логично би било тази разпоредба да намери място не в Закона за защита срещу дискриминацията, а в Закон за равните възможности (за равнопоставеност на половете), тъй като най-добре би било именно този закон да обхване всички разпоредби, с които в националното законодателство се въвеждат насърчителни/ позитивни мерки за по-слабо представения пол.

V. Според Чл. 39.  (1) от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г. болничен лист за гледане или придружаване на болен член от семейството се издава, при условие че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа член от семейството му, годен да гледа или да придружава болния.  Това обстоятелство се установява с декларация на осигурения, на когото се издава болничния лист. Това се отнася и за гледането на болните деца над 7 годишна възраст. Изискването за представяне на такава декларация влиза в сила от началото на 2007 г. Според Наказателния кодекс, ако декларацията е с невярно съдържание се носи наказателна отговорност.

Текстът на тази разпоредба създаде недоволство от страна на работещите родители, тъй като по тяхно мнение не винаги незаетият член на семейството, бил той и единият родител на детето, действително е годен да поеме тази отговорност. Проблемите в повечето случаи, обаче, са за майките на децата, които обикновено остават в къщи с тях, а сега им се налага и да подписват декларации за това.

Примерите, посочени по-горе обръщат внимание на нуждата от предварителна оценка за въздействието върху равнопоставеността на половете от приемането или от неприемането на навременна промяна в националното законодателство. Те потвърждават тезата, че такава предварителна оценка на въздействието на законодателството би намалила рисковете от приемане на необмислени или несъгласувани промени, тъй като ще отчита положителните и отрицателните възможни последици и максимално ще се доближава до оптималния вариант за регламентиране на обществените отношения в рамките на възможното, желаното и приложимото  за обществото. Финнасовото и времевото планиране на правните промени също е от съществено значение, както за ресурсната им обезпеченост, така и с оглед на полезната обратна връзка  със засегнатите лица и провеждането на обществени консултации.

І.Организации

Име	Позиция	Организация,институция или учебно заведение	Град	E-mail
1. Антоанета Борисова, д-р	Председател	Фондация "Приятелство"	Пловдив	friendship@yahoo.com
2. Антоанета Георгиева	Изпълнителен директор	Фондация „Фейс ту Фейс България”	София	antoanet@facetoface.bg
3. Антоанета Ферещянова	Председател	Сдружение „Българката – европейска жена”	Свищов	toni_fer@abv.bg
4. Божидара  Цекова	Председател	Дамски клуб „Благовещение”	София	bulgarka@bgnet.bg
5. Валя Петкова-Софрониева	Председател	Сдружение „ Надежда -2002”	Горна Оряховица	valisofronieva@abv.bg
6. Венцислав Панчев	Член на УС	Фондация „ЖАР”	София	wad@women-bg.org
7. Виолета Иванова	Експерт	Институт за социални и синдикални изследвания на КНСБ	София	v_ivanova@mail.com vivanova@citub.net
8. Галина Кубратова, д-р	Председател	Фондация „Психологическа подкрепа”	София	kubratova99@abv.bg
9. Генка Койчева	Организационен секретар	Национален граждански форум „Българка”	София	bulgarka@bgnet.bg
10. Геновева Тишева	Управител	Фондация ” Български център за джендър изследвания”	София	g.tisheva@yahoo.com
11. Даниела Божинова	Изпълнителен директор	Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива,	Бургас	bsngi@abv.bg
12. Дарина Еремичева	Председател	Център „Вела”	Враца	vellacenter@abv.bg
13. Десислава Чалъмова	Изпълнителен директор	Сдружение „Интегра-БДС”	София	dessislava.chalamova@integra-bds.bg
14. Деян Колев	Председател	Център за между етническа толерантност „Амалипе”	Велико Търново	deyan_kolev@yahoo.com
15. Диана Видева	Изпълнителен директор	Асоциация”Деметра”	Бургас	demetra@unacs.bg
16. Димитрина Тодорова	Изпълнителен директор	БАРДА	София	dtodorova@barda.info
17. Дочка Тодорова	Мениджър	Център на неправителствените  организации	Разград	bafe@ngo-rz.org
18. Eлена Кръстенова	Председател	Фондация за развитието на предприемачеството	София	krastenova@ttm.bg
19. Живка Маринова	Председател	Джендър образование, изследвания и технологии	София	gert@mbox.contact.bg
20. Жоржета Назърска	Член на УС	Българска асоциация на университетските жени	София	georgeta.nazarska@gmail.com
21. Златка  Мачева	Председател на УС	Център „Отворена врата”	Плевен	opendoor_centre@hotmail.com
22. Златка Пенчева	Председател на УС	Сдружение „ Бъдеще за Европа”	Разград	zlatka_pencheva@abv.bg
23. Катя Кръстанова	Координатор	Фондация ”Асоциация Анимус”	София	animus@animusassociation.org
24. Лилия Димова	Експерт	Агенция за социални анализи	София	lilia.dimova@consultant.bg
25. Красимира Даскалова	Председател на УС	Българска асоциация на университетските жени	София	krassimira_daskalova@yahoo.com
26. Людмила Минчева	Изпълнителендиректор	Фондация „Индекс”	София	lucym@mail.bg
27. Нели Видева	Ръководител	Център за социални изследвания на пола, Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”	София	nellyvideva@yahoo.com
28. Радостина Панева	Експерт	SOS Детски селища - България	София	R.Paneva@sosbg.org
29. Райна Димитрова	Програмен асистент	Фондация „Здраве и социално развитие”	София	r.dimitrova@hesed.bg
30. Райна Станчева	Председател	Женско сдружение „Равни възможности” към Асоциация на демократичните синдикати	София	jensko_sdrujenie@yahoo.com
31. Росанка Кръстева, д-р	Изпълнителен директор	Център „Надя”	София	nadja@cablebg.net
32. Снежана Георгиева	Изпълнителен директор	Социален консултативен център	Самоков	osteosam@abv.bg
33. Свобода Тошева		Изследователски център по развитието	София	drc@dir.bg
34. Севинч Караоглан	Председател	Единство за развитие	София	sianie_7@abv.bg
35. Снежана Стоянова	Председател	Независимо женско дружество „Самосъзнание”	Бургас	stoyanova_8000@yahoo.com
36. Стоянка Илова	Председател	Асоциация FIMB -България	София	tania_ilova@yahoo.com
37. Таня Русева	Председател	Център „Мария”	Горна Оряховица	center_maria@abv.bg
38. Теодора Андреева	Председател	Клубове на жените земеделки към БЗНС-Народен съюз,София		bhadjiev@mbox.contact.bg
39. Теодора Калейнска	Директор	Европейски информационен център	Велико Търново	coevt@vali.bg
40. Христина Георгиева	Председател на УС	Женско сдружение „Екатерина Каравелова”	Силистра	ceta@mail.bg
41. Цветанка Пискова	Председател	Съюз на жените „Проксен”	Казанлък	proxen@abv.bg
42. Цвете Янева	Председател	СНЦ Театър „Цвете”	София	theatre_tsvete@abv.bg
43. Цветелина Стефанова	Заместник управител	Фондация "SOS-семейства в риск"	Варна	sos@ssi.bg
44. Юлия Берберян	Председател	Български  женски съюз	София	info@maleevaclub.com
45. Юлия Цинзова	Председател	Съюз на жените в СДС	София	ulia20@abv.bg
46. Янка Такева	Председател	Съюз на българските учители	София	seb@internet-bg.net

ІІ. Лица

1. Ана Кръстева	Доцент, д-р, преподавател по политически науки	Нов български университет	София	analuleva@gmail.com
2. Ана Лулева	Старши научен сътрудник, д-р	Етнографски институт с музей на БАН	София	Akrasteva2003@yahoo.com
3. Венета Коцева	Доц. д-р инж.	Лесотехнически университет	София	v_kotseva@abv.bg
4. Даниела Петрова	Експерт	Център за икономическо развитие	София	D.Petrova@ced.bg
5. Евелина Стоянова	Координатор	Либерален демократичен институт	София	evelinas@mail.bol.bg
6. Зоя Славова	Началник отдел ”анализ и стратегическо планиране”	Национален осигурителен институт	София	Zoya.Slavova@nssi.bg
7. Калина Лозанова	юрист		София	kalina_lozanova@yahoo.com
8. Катя Владимирова	Професор, доктор по икономика	Университет за национално и световно стопанство	София	vladimirovak@yahoo.com
9. Кина Котларска	Старши експерт	Регионален инспекторат по образование	В. Търново	kinakotlarska@yahoo.fr
10. Мариана Драганова	Старши научен сътрудник, д-р	Институт по социология  на БАН	София	mariana@sociology.bas.bg
11. Маргарита Ваклинова	член	Зелена партия	София	marga7@abv.bg
12. Победа Луканова	Старши научен сътрудник, д-р	Икономически институт на БАН	София	ploukanova@yahoo.com
13. Румяна Коларова	Гл. ас., д-р, политолог	СУ „Климент Охридски”	София	rumyana@sclg.uni-sofia.bg
14. Румяна Стоилова	Старши научен сътрудник, д-р	Институт по социология  на БАН	София	rstoilova@yahoo.com
15. Ружена Павлова	експерт	Сдружение „ЖАНЕТА -”Женска Алтернатива за независимост, етническа толерантност и асоцииране”	Разград	rujena@abv.bg
16. Светлин Ганков	Експерт местно развитие		София	sgankov@abv.bg
17. Цветана Бончева	Научен сътрудник, д-р	Етнографски институт с музей на БАН	София	boncheva_tsvetana@abv.bg
18. Филипка Ранчева	експерт		София	fifa@abv.bg

• г-н Любомир Дацов, заместник-министър на финансите: otgovor_minfin.pdf (172.88 Kb)
• г-н Мирон Гаврилов, началник на кабинета на председателя на Народното събрание: otgovor_parliament.pdf (84.85 Kb
• доц.д-р Красимир Гигов, главен секретар на Министерство на здравеопазването: otgovor_minhealth.pdf (160.03 Kb)