Фондация "Център за изследвания и политики за жените" е създадена през 2003 година като неправителствена организация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел с Решение на Софийски градски съд от 30 юни 2003 година (фирмено дело № 5893/2003 г., данъчен номер 1223126630, БУЛСТАТ 131107154) и е регистрирана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност под № 20031223056.  

Центърът за изследвания и политики за жените (ЦИПЖ) е наследник на Програма "Проблеми на жените" на Институт "Отворено общество", София. За своето съществуване от 1997 до 2002 година (виж повече) Програмата изгради успешни механизми за координиране, информиране и работа в мрежа с НПО, ангажирани с проблемите на жените в страната, както и капацитет за предоставяне на експертиза в полето на проблематиката, свързана с равнопоставеността на половете, което даде възможност тя да се отдели като самостоятелна и независима неправителствена организация.

ЦИПЖ продължава и разширява работата по равнопоставеността на половете, като постоянно повишава своята експертиза чрез дейности и в нови области. Организацията осъществява редица собствени или съвместни проекти и инициативи със сродни организации в страната и чужбина.

На национално равнище ЦИПЖ е член на консултативните органи към изпълнителната власт по проблемите на равнопоставеността на половете:

• Консултативна комисия за равните възможности на жените и мъжете и на неравнопоставените групи на пазара на труда към Министъра на труда и социалната политика - от 2003 г.;
• Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерски съвет, където представлява 21 български НПО и мрежи - от 2006 г.

ЦИПЖ членува и в редица международни мрежи:

 

	Институционален партньор за България в Мрежова женска програма на  Институт "Отворено общество", Ню Йорк от 1997 г.
	Българско женско лоби (българската платформа към Европейското женско лоби) - от 2003 г.
	Международна мрежа за политики по равнопоставеност на половете (IGPN) - от 2005 г.
	Европейска мрежа на женски ресурсни центрове (WINNET) - от 2006 г.
	Член-кореспондент на COFACE - от 2007 г.

          Българска платформа за  международно развитие - основател и член от 2008 г.

Съвет на Фондацията

• Румяна Коларова, доцент д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски", София  - председател
• Атанас Гочев, професор д-р, Университет за национално и световно стопанство, София
• Ана Лулева, доцент д-р, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН
  Персонал:
• Татяна Кметова, изпълнителен директор от 2003 г. до сега
• Роза Димова, координатор на програми от 2005 г. до сега
• Наталия Пискова, връзки с обществеността от 2006 г. до 2010г.
• Магданела Делинешева, координатор на програми от 2003 г. до 2008 г.
• Лилия Сазонова, координатор на проекти от 2005 г. до 2007 г.
• Дария Иванова, координатор на проекти от 2004 г. до 2005 г.
• Николета Радионова, административен сътрудник от 2005 г. до 2006 г.

Доброволци:

• Елена Караджова, доброволец
• Петра Димитрова, доброволец

Стажанти:

• Кейтлин Лоуни, стажантка: Human Rights Internet, Канада (декември 2003 - март 2004 г.)
• Роже Саид, стажант: Programme SYNI, Лозана, Швейцария (януари 2004 - август 2004 г.)
• Милена Йотова, стажант: СУ "Св. Климент Охридски", специалнот "Социология"
• Цветана Миланова, стажант: СУ "Св. Климент Охридски", специалнот "Социология"
• Марта Милани, стажант: Programme SYNI, Лозана, Швейцария (септември 2004 - март 2005 г.)
• Александра Влайкович, стажантка: Европейска регионална магистърска програма "Демокрация и човешки права в Югоизточна Европа" към Университета в Сараево, Босна и Херцеговина, в сътрудничество с Университета в Болоня(юни - август  2006 г.);
• Франческа Бионди, стажантка: Европейска регионална магистърска програма "Демокрация и човешки права в Югоизточна Европа" към Университета в Сараево, Босна и Херцеговина, в сътрудничество с Университета в Болоня(юни - август  2007 г.);
• Ивайла Иванова, стажантка, студентка в Университет Браун, Провидънс, Род Айлънд, САЩ (юни - август 2010 г.)
• Eлена Максимович, стажантка: Европейски регионална магистърска програма "Демокрация и човешки права в Югоизточна Европа" към Университета в Сараево, Босна и Херцеговина, в сътрудничество с Университета в Болоня (юли - август 2011 г.).

Външни експерти, привлечени в изпълнението на проекти на ЦИПЖ:

• Алла Кирова,  ст.н.с., д-р, Икономически институт на БАН
• Владислав Симеонов, издател
• Гергана Илиева, адвокат, правна кантора "Новел Консулт"
• Капка Стоянова, ст.н.с., д-р, Икономически институт на БАН
• Красимира Даскалова, д-р, доцент, Философски факултет, Софийски университет
• Мариана Драганова, ст.н.с., д-р, Институт по социология на БАН
• Матилда Александрова, доц., д-р, Университет за национално и световно стопанство
• Надежда Александрова, изследовател по история на литературата
• Победа Луканова, ст.н.с., д-р, Икономически институт на БАН, член на Клуб "Икономика" 2000, София
• Росанка Венелинова, д-р, психиатър, Фондация "Център Надя", София, експерт по проблемите на домашното насилие
• Румяна Гладичева, гл.ас. д-р, преподавател в катедра "Социология", Софийски университет; Институт за социални анализи и практики, София
• Румяна Желева, д-р, Катедра "Социология", Софийски университет; Институт за социални анализи и практики, София
• Теменужка Желязкова, о.з.п., Европейска мрежа на жените в полицията - България, експерт по борба с трафика на хора
• Теодор Дечев, преподавател по индустриални отношения, Нов Български Университет, София; Институт за социални анализи и практики, София
• Теодора Калейнска, асистент по политология, Великотърновски университет, Директор на Европейски информационен център, Велико Търново
• Христо Кючуков, д-р по психолингвистика и педагогика, доцент, Великотърновски университет
• Виктор Божков, докто, Университет на Сараево, Босна и Херцеговина; Амнести Интернешънъл, Лондон, Великобритания

Фондация “Център за изследвания и политики за жените” е наследник на Програма “Проблеми на жените”на Фондация “Отворено общество”, която бе създадена през януари 1998 г. като подпрограма на фонд “Гражданско общество” и като равноправен партньор на Мрежовата женска програма  във мрежата на фондациите “Сорос”.

Програмата подкрепя редица инициативи за насърчаване човешките права на жените и подобряване статуса на уязвимите групи жени в преходния период. Акцент в дейността й се поставя върху защитата на правата на жените като човешки права, развитие на концепцията и практиката на равнопоставеността на половете, превенцията и борбата срещу насилието и трафика на жени, насърчаването участието на жените в политическия, икономическия и социалния живот на страната, репродуктивното здраве, проблемите на ромските жени, джендър подхода в образованието, повишаването на капацитета и институционалното укрепване на неправителствените организации, работещи по проблемите на жените в страната и др. Така програмата успя да запълни една ниша, пропускана години наред, както от неправителствения сектор и дарителската общност в България, така и от изпълнителната власт. Програмата имаше за цел да постави на дневен ред проблемите на жените като част от процеса на демократизация на българското общество.

Приоритетите на Програма „Проблеми на жените” еволюират през годините. Докато в периода 1998-1999 акцентът се поставя върху правата на жените като човешки права, борбата срещу домашното насилие, борбата срещу трафика, след 2000 г. приоритетите се насочват към насърчаване на открит диалог по въпросите на равнопоставеността на половете, насърчаването на участието на жените в социалния и политически живот, защитата на правата на жените-жертви на насилие, насърчаване на инициативите за самопомощ, законодателни промени.

Подходът на програмата е предимно дарителски, като се работи с организации, наложили вече авторитета си както на международно, така и на национално ниво: Женски алианс за развитие, Фондация “Асоциация “Анимус”, Фондация “Български джендър изследвания”, Фондация “Джендър проект за България”, Фондация “Ценности”, Български женски съюз, Национален форум “Българка”, Фондация “Европейска мрежа на жените в полицията” и т.н. Съществена подкрепа се оказва и на много организации в цялата страна, които насочват усилията си към оказване помощ на жени в неравностойно положение по места: Асоциация “Деметра” – Бургас, Фондация “SOS - семейства в немилост” – Варна, Демократичен съюз на жените – Силистра, Сдружение “Шанс за децата”- Добрич, Асоциация на ромските жени и деца “Надежда” – Видин, и други.

За периода 1998-2002 г. са финансирани повече от 150 проекта на български НПО в областта на:

• женска/структурна безработица
• неравенство на трудовия пазар
• насилие срещу жени – домашно насилие, трафик на жени
• равноправно участие на жените в политическия и обществения живот
• репродуктивно здраве
• обучение на жени от малцинствата
• лобиране за законодателни промени, гарантиращи защита на правата на жените

Същевременно програмата подкрепи много индивидуални проекти по линия на участие в международни форуми, обучения и др., което допринася за присъствието и участието на страната във важни международни събития – инициативата Пекин 5 +,  работни срещи  на ООН и др. – както и за развитието на организационния и персоналния капацитет на активистите в женското движение в България.

Благодарение на подкрепата, оказана на редица организации в цялата страна за периода 1998-2003 г. програмата изигра значителна роля за повишаване на чувствителността на обществото по отношение на джендър проблемите, по-специално домашно насилие, равнопоставеност на половете, както и за създаване на увереност у жените в техните възможности за участие в управлението. Безспорно постижение на програмата е инициирането и провеждането на ежегодна Национална среща на неправителствените организации в България, ангажирани с проблемите на жените. Програмата успя да натрупа сериозен опит с участието си и в големи международни мрежови проекти, като: DEP – Проект за документиране и оценка; EOWM – Мониторинг на процеса на присъединяване към Европейския съюз по отношение равните възможности на мъжете и жените; SEELIDA – Инициатива на жени лидери за диалог за действие в страните от Югоизточна Европа.

През годините програмата изгради успешни механизми за координиране, информиране и работа в мрежа с НПО, ангажирани с проблемите на жените в страната, както и капацитет за предоставяне на експертиза в полето на проблематиката, свързана с равнопоставеността на половете, което даде възможност тя да се отдели като самостоятелна и независима неправителствена организация – Фондация “Център за изследвания и политики за жените”.