В България проектът стартира успешно през месец Декември 2013 г. с подкрепата на OAK Foundation и се осъществява от 10 неправителствени организации (сред които и Фондация "Център за изследвания и политики за жените"), работещи за социално отговорни каузи и проекти, насочени към развитие на грижата за децата и семействата. Обедининението от НПО развива активно дейности в няколко работни направления:

• Информационна и медийна кампания с цел насърчаване на „позитивното родителство“, аргументирана посредством резултати от представително социологическо изследване;
• Работа „на терен“ в детски градини и училища. Създаване на обучителни модели и методи подкрепящи работата на преподаватели и професионалисти с цел активно „мъжко включване“;
• Създаване на мрежа от партньори и прилагане на политика на застъпничество за разпространяване на политика и принципи за „Подкрепа и закрила на детето“ (Child Protection Policy).

Националната кампания е част от Световна социална кампания “MenCare Campaign” и се осъществява за първи път в страната и в региона на Балканите. Към настоящия момент проекти, част от световното движение се реализират в над 20 държави по света, покривайки 5 континента. Провеждането на тази кампания е от изключително значение, защото поставя важен обществен фокус върху значението на „бащинството“ за пълноценното развитие на децата. Обстоятелството, че подобна тема не е популярна в българското публично пространство прави проекта изключително предизвикателен и социално необходим.

 

В световен мащаб все още много мъже остават извън грижите за децата поради различни причини. Съществуват обаче изследвания и много доказателства за това, че ангажираното и откликващо на нуждите на детето бащинство и мъжкото включване правят по-добър живота не само на децата и жените, но и на самите мъже. Положителното включване на мъжете влияе благоприятно върху равенството между половете и предотвратяването на насилието над деца.

MenCare е глобална кампания за подкрепа на бащинството, чиято мисия е да насърчава включването на мъжете като грижовни, справедливи и подкрепящи бащи в името на семейното благополучие и равенство между половете. Кампанията се осъществява в над 20 страни на територията на 5 континента. (http://www.men-care.org/)  

(данни от анализ на RAND – Европа)  

Барбара Йанта (Barbara Janta) е анализатор в отдела по Образование, заетост и социална политика към изследователския център „Ранд” (RAND) в Европа.

Според изследване на Ранд политиките за предоставяне на платени отпуски в Европа осигуряват възможност на бащите да имат все по-голяма роля при отглеждането на децата. Остава въпросът дали бащите се възползват от тази възможност и при какви условия?  

Европейският опит показва, че диференцирането на различни видове отпуски за отглеждане на дете има голямо значение за насърчаването на бащите да отделят повече време на отглеждането на децата си. Важно е да се отбележи, че някои политики са насочени специфично към майките (отпускът по майчинство), някои - към бащите (отпуск по бащинство), а трети и към двамата родители (родителски отпуск). Към момента почти всички страни-членки на ЕС са въвели отпуск по бащинство, който обикновено може да се използва до навършване на детето на една година. Европейската практика показва, че мъжете се възползват обикновено от този отпуск непосредствено след раждането на детето, за да могат едновременно да създадат връзка с новороденото и да помогнат на майката във възстановителния й период след раждането.  

В допълнение на отпуска по бащинство и родителският отпуск предлага възможност за бащите да се включат активно в отглеждането на децата. Но въпреки че този вид отпуск е на разположение и на двамата родители, основните му ползватели все още са майките. Както се обобщава в изследването „Отглеждане на деца в Европа” (Caring for children in Europe ), по-малко от 3 % от бащите вземат родителски отпуск в Австрия, Чехия, Финландия и Полша. В същото време почти всички майки в Словакия, Словения, Естония, Латвия, Финландия, Унгария, Чехия, Австрия и Германия са взели родителски отпуск поне за един месец през 2010 г.  

За да увеличат броя на бащите, които вземат отпуск по бащинство, някои страни въвеждат квоти за определен само за бащата период на полагаем родителски отпуск, който не може да бъде предоставен на другия родител.  Например подобна реформа, целяща насърчаването на бащите, се предприема в Германия през 2007 г. Мярката действително има резултат – процентът на бащите, които се възползват от родителския отпуск нараства от 3,3% през 2006 г. до 27,8% през 2011 г. Въпреки това значително нарастване, 82,5% от бащите взимат единствено полагаемият им се двумесечен отпуск по бащинство през 2012 г. В Португалия след въвеждане на сходни реформи в политиката по отглеждането на децата, също се наблюдава подобно нарастване на броя на мъжете, които взимат отпуск по бащинство. Там процентът на бащите, грижещи се за децата си по време на родителски отпуск се увеличава от 10,1% през 2009 г. на почти 23% през 2011 г.

На базата на осъщественото изследване, авторката заключава, че майките все още са основните лица, които се грижат за децата. Едновременно с това, както посочват резултатите, с подходящите политики бащите също могат да взимат по-активно участие в процеса на отглеждане на деца. Тя прави извод, че с включването в съвременните европейски политики на съвместяването на платената работа с грижите по отглеждането на дете, можем да очакваме и други трансформации в политиките, които да насърчат в още по-голяма степен участието на мъжете в отглеждането на децата.  И не на последно място – промените в политиките се отразяват и на социалните очаквания за това каква е ролята на бащите (и майките) при отглеждането на децата.

Превела и изготвила: Лилия Сазонова

Източник: http://www.rand.org/blog/2014/06/fathers-providing-childcare-evidence-from-europe.html

(резултати от научна конференция)

През октомври 2013 г. се публикуват данни от научно изследване за тенденциите за включване на бащите при отглеждането на деца в 6 азиатски страни – Индия, Китай, Малайзия, Виетнам, Япония, Филипините. Проучването е проведено от изследователски екип Промяна на семейството в Азия към  Азиатския институт за изследвания и резюмира резултатите от проведена през 2010 г . научна конференция на тема «Бащинството през 21 век: изследвания, интервенции и политики».

Ръководителка на изследването и инициаторка за конференцията е професорката по социология към Националния университет в Сингапур Jean Yeung. Тя споделя, че темата за бащинството и въобще за начина, по който мъжете се отнасят към децата си и съпругите си, е сред най-слабо изследваните аспекти на трансформацията на семействата в Азия. Това е и основната причина за организираната от нея през 2010 г. конференция, целяща да проучи начините, по които азиатските мъже променят нагласите и поведението си относно бащинството, с какво те се различават от бащите в западните общества и как се отразява тази промяна на благополучието на децата.

Резултатите от конференцията са следните:  

• Във всичките шест държави майките продължават да са по-ангажирани в отглеждането на децата и предоставянето на емоционална подкрепа за тях, отколкото бащите. Въпреки ниското ниво на включване на бащите в грижите по отглеждането, се забелязва тенденция младите азиатци да се включват в повече дейности, свързани с грижите за децата, в сравнение със своите бащи. Един от най-важните фактори, определящи степента на включване на бащите, е нивото на образованието им.

• Културата и религията в Азия представляват уникални предпоставки за формиране на представите за бащинството, в отличие от като цяло по-секуларизираните западни общества. Конфуцианското разбиране за патриархалния ред, както и възгледите на исляма, хиндуизма и християнството влияят силно върху нагласите на мъжете за ролята им в семейството, както и върху разбирането на жените за това как следва да се държат мъжете.

• Ролята на глава на семейството, който осигурява хляба, остава централна за идентичността на мъжете в Азия. Например в Малайзия, мъжете-мюсюлмани приемат за свое задължение да осигуряват финансово децата си, както и да ги обучат в ислямската традиция. В Япония работната култура се свързва с дълги часове на работното място, както и с ясно изразено диференциране по пол. Ангажираността в работата и времето, необходимо за придвиждаване от работното място до дома, представляват най-големите пречки за японските бащи при грижата им за децата.

• Транснационалната миграция е широко разпространена в обширни области от Азия. Например във Филипините бащите, които заминават на работа в чужбина играят значителна роля за развитието на децата си, като подкрепят финансово и емоционално своите съпруги – майките на децата. Докато бащата отсъства, майката е основният посредник в отношението баща – деца.

• Разширените семейства и домашните помощници имат голямо значение за семейните грижи. Бащите във Виетнам играят сравнително малка роля при отглеждането на децата си; вместо това те разчитат на своите съпруги, майки и по-възрастни сестри за поддържането на дома и отглеждането на децата.

   

  Източник:http://www.ari.nus.edu.sg/docs%5Cdownloads%5CReports-and-Proceedings%5CCF-ResearchBriefSeriesNo8.pdf  

   

  Материалът е изготвен от Лилия Сазонова, 2014 г.